Скъпи читатели, на Международния ден на жената, 8-ми март, за нас

Скъпи читатели, на Международния ден на дамата, 8-ми март, за нас е чест да ви срещнем с една забележителна дама. Тя е извънредно магнетична, земна и почтена персона. Тя е жена с задача. Точно по тази причина избрахме да ви срещнем с нея през днешния ден, на нашия си, най-женския празник в годината!

Специално за приятелите на happywoman.bg – :

Здравейте, аз съм Аксиния Цветанова и оказвам помощ на хората да разграничат вътрешният си глас. След това постепенно да се престрашат да му се доверят.

С времето да го заздравят и трансфорат в главен собствен престиж. Защото, единствено когато изживяваме себе си, обогатяваме света. Опитите ни да съблюдаваме най-вече непознати условия и правила, водят до психически признаци и телесни болести.

На дамите през днешния ден повече от всеки път са им нужни мощ и храброст, с цел да минават през провокациите на всяка своя възраст и рецесия с схващане, мъдрост и достолепие. А това пътешестване да ги обогатява и носи задоволство.

Вярвам в креативното начало на дамата и нейната вътрешен глас. Това, от което се нуждаем, от време на време е малко поддръжка. От дами за дами!

Затова сътворих арттерапевтичните карти “Отвътре на открито ”. Те са инструмент за любящо свързване със себе си, което можете да доразвиете креативен. Приятно е, когато всичко ни е “по мярка ” и роклята, и обувките, и животът.

Завършила съм бакалавър “Психология ”, магистър “Психология на личността ” и следдипломна подготовка в Институт по Неорайхианска аналитична психотерапия. Психологическото познание е безпределно, постоянно има и още нещо което чака да бъде забелязано. Споделянето на това познание и основаването на невидима вълна от вътрешни промени в тези от вас, които ще прочетат моите текстове, осмисля пътуването ми тук на Земята. Надявам се да ви замисля и обърна към себе си. А за всичко друго ще се погрижи Животът.

Радвам се, че ви срещам!

Аксиния

8 въпроса за 8 март

1. Пазите ли учебните си мемоари за 8-ми март и има ли всред тях някой, който е останал като най-специален? Разкажете ни.

Докато четях този въпрос в главата ми изникна облика на тези картички от времето на моето детство “Честит празник, блага мамо! ” Със фотография на която държа телефон. Родена съм 1968г. В тези времена пораствахме по- постепенно. Това за мен беше празника на мама. Едва когато в последната година в гимназията открих ваза с букет цветя пред вратата разбрах, че това е и мой празник.

2. Подкрепяте ли тезата, че 8-ми март е неправилен празник, тъй като уважението и любовта към дамите би трябвало да бъдат засвидетелствани всекидневно, а освен на 8-ия ден от третия месец в годината?

Да има повече празници в дните ни е прелестно. За това дали сме обичани и уважавани е добре да поемем отговорност и самите ние. Предявяването на искания към мъжете и децата ни надали ще помогне да се почувстваме по- добре. Ако задоволително се грижим за себе си, всяко друго внимание извън ще бъде подарък. Нямаме ли личното си внимание, нищо не е задоволително. Представете си една щастлива жена, която става през днешния ден сутринта и чувството и е празнично. Облича нещо красиво, отива усмихната на работа, любува се на вниманието, което получава и вечерта, прибирайки се към у дома, си купува стръкчета пролетни цветя. Защото е празник. Подрежда красиво масата, подготвя вкусна вечеря… не тъй като би трябвало, а тъй като желае и тъй като се чества. Когато обичаните и хора се приберат (независимо дали с подарък или без) тя не се държи като нацупено дете, тъй като се радва да показа празничното си въодушевление с тях. Без условия, обвинявания и упования! А по-късно си представете тъкмо противоположния вид. Как мислите колегата на коя от двете дами ще бъде благополучен да се прибере у дома?

3. Чувствате ли се обичана и ценена?

В момента да, само че е имало години в които не е било по този начин. Опитвам се да задържа това чувство. В живота всичко е непостоянно и това е една от неприятните истините които би трябвало да приемем.

4. Кой е бил най-милият жест, от страна на мъж, оставил дълбока диря в съзнанието Ви?

В годините в които живеехме с режим на тока и в магазините нямаше нищо, моят брачен партньор (тогава към момента приятел) майстореше подаръците. Кожена гривна и дървена масичка за кафе с моите букви са едни от най- благите ми материални мемоари. Пазя и доста красиво написани текстове от него. Нишката обич която се е запазила и до през днешния ден са вкусните сандвичи по негова рецепта Източник: happywoman.bg